Преференциите са по-добрата мажоритарност

На 25 февруари 2013 г. е внесен законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който можете да изтеглите и прочетете ТУК или на края на този пост.

Главната цел на това кратко и просто предложение е да се върне преференциалното гласуване в пропорционалните листи, като се постави нисък праг от 5% на преференциите. 

Како означава конкретно това? Това означава, че на изборите на 12 май хората ще могат да посочат конкретен човек от листата за която гласуват и ако този човек събере поне 5% преференции в листата той отива на първо място в нея. По този начин избирателите, а не партийните централи имат последната дума относно това кой да влезе или не в Парламента. 

Трябва да се признае, че подобна промяна носи няколко притеснения, защото броенето на преференциите (конкретно посоченото име) може да затрудни значително избирателните комисии, които преброяват гласовете. Тази опасност макар и реална не е достатъчна за да се отхвърли промяната. Преференциалното гласуване с нереално висок праг за преподреждане на листа вече е въвеждано у нас по време на изборите за евродепутати през 2007 година и не забелязахме да има хаос и генерализирана неспособност на избирателните комисии да преброяват преференциите. Втория контра аргумент е, че не може незначителна техническо затруднение да оправдава политическо решение, което е широко очаквано и желано от обществото.

Другото притеснение е, че поставени лица в последните позиции на листите могат с помощта на мафията да се намърдат на първо място. Ми те и сега могат да си купуват предни места в листите на партиите търговски дружества, но ако се въведе преференцията тогава ще излиза много, много по-скъпо и трудно за организиране отколкото е в момента. Това също е невалиден аргумент. 

Третото притеснение е главно на партийните централи, които ще загубят здравата хватка около реденето на листите. Колкото по-голяма е възможността на избирателите да определят точно кой политик искат да видят в парламента без да са партийни членове, толкова по-малко ще зависи от партийното ръководство кой послушен или верен техен кадър ще могат да определят.

Разумното и градивно предложение да се въведе тази малко промяна, която в много по-голяма степен да даде глас на избирателите отколкото много по-опасните предложения за мажоритарни избори трябва да бъде подкрепено от максимален брой хора.

За да бъде гласувано това предложение първо трябва да се събере правната комисия на Парламента и веднага след това да се гласува в пленарна зала. Правната комисия на Парламента ОТКАЗВА да се събере днес (7 март) и да внесе предложението за гласуване утре. Абсолютно безобразие е отказа на правната комисия да се събере. 

Какво можем да направи днес и утре?

Правната комисия да се събере незабавно!

Обществото трябва да използва всички възможни начини за натиск, за да застави правната комисия да се събере и законопроекта да бъде гласуван преди Парламента да се разпусне. 

Ако искате повече обяснения що е то преференциално гласуване прочетете текста на +Ilia Markov ТУК.

Ето и конкретния текст на законопроекта: 

„Чл. 252. (1) При произвеждане на избори за народни представители определянето на избраните кандидати от всяка районна кандидатска листа се извършва според броя на получените валидни предпочитания (преференции) и подреждането на кандидатите в листата съгласно методиката по чл. 26, ал. 1, т. 27.

(2) Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 5 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.

(3) Кандидатите по ал. 2 се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция от партии и образуват списък А. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б.

(4) Когато в списък А има двама или повече кандидати с еднакъв брой предпочитания (преференции), редът им в списъка се определя от Централната избирателна комисия чрез жребий, проведен в присъствието на заинтересованите кандидати и представители на партията или коалициите от партии.

(5) Когато няма кандидати с валидни предпочитания (преференции), избрани са кандидатите по реда, в който са подредени в кандидатската листа.

(6) Когато броят на кандидатите с валидни предпочитания (преференции) е по-малък от броя на мандатите на партията или коалицията от партии, избрани са всички кандидати от списък А. Останалите мандати на партията или коалицията от партии се попълват с кандидатите от списък Б по реда на тяхното подреждане.

(7) Когато броят на кандидатите с валидни предпочитания (преференции) е по-голям от броя на мандатите на партията или коалицията от партии, избрани са първите кандидати от списък А по реда на тяхното подреждане до попълване на всички мандати.

(8) Когато броят на кандидатите с валидни предпочитания (преференции) е равен на броя на мандатите на партията или коалицията от партии, избрани са всички кандидати от списък А.”