За да продължа доброто име на дядо ми, доктор Александър Вампирски. Той е бил невероятно добър и загрижен лекар, който всички хора, които са имали късмета да бъдат лекувани от него помнят. Като приятел и съпартиец на обесения заради съпротивата си срещу налагането на комунистическия режим Никола Петков, след 1947 година той е пратен първо на заточение в село Макреш, видинско, а след отива в Плевен и по-късно в Гоце Делчев. Днес трудно можем да разберем смисъла на думата „заточение“ свързана с който и да е край на България, но тогава главната цел е била да не може да общува лесно със съпартийците му и да не може да организира политическа дейност. Слава Богу в 21 век дистанцията за този вид дейностти не същестува.
Умира твърде рано и не съм имал късмета да го познавам, но за сметка на това всеки път, когато отида в града и се заговоря с непознат, научавам по една нова истории за семейството. Фактът, че хората над 40 го помнят с добро е най-голямото доказателство за огромната отговорност да се опитвам да достигна поне малка част от това, което е направил за хората от региона и да не петня паметта му. Той е бил лекар и е можел да лекува телата, аз съм политолог и ще продължа да се боря да лекувам прогнилата от задкулисие и корупция държава чрез ПРАВИЛА и ПРОЗРАЧНОСТ.
Погребение д-р Ал. Вампирски, Гоце Делчев, май 1969
Няма коментари:
Публикуване на коментар